Title: Храносмилане при човека DATE: 2012-04-20 12:02:19 TAGS: Начин и култура на хранене CONTENT: За пръв път проявих интерес към процеса "храносмилане" едва когато при мен се появиха  сериозни здравни проблеми, за които "традиционната" медицина не можа да направи почти нищо - само лекарства и съвети за хирургически интервенции - и когато само промяната в начина ми на хранене и включването на сокове /соколечение /на мястото на лекарствата доведоха до изненадващо добри резултати /без каквито и да е лекарства/. По това време попаднах на книга на д-р Хей, в която за първи път срещнах една много интересна мисъл: "Колкото и разнообразни да са болестите, съществува една основна причина за тяхната поява - лошият химически баланс в организма, получен от производството и натрупването на киселинни отпадъци от храносмилането и обмяната на веществата в по-големи количества от тези, които организмът е в състояние да изчисти. Така в него се развива състояние, известно под различни наименования: автоинтоксикация, киселинна автотоксикоза, самоотравяне и какво ли още не. Медицинската наука не обръща внимание на тези натрупвания докато не се развие болеста, което е чиста патология." От начало не можах да възприема всичко това - винаги ми е втълпявано, че трябва да търся лекар след като се разболея. И изведнъж ми се казва, че може да не се разболея, ако се храня правилно и взема мерки предварително и че храносмилането играе основна и изключително важна роля в това. Тогава започнах да търся информация за него. И се запитах какво в действителност представлява храносмилателният процес. Когато чета за храносмилането най-често всичко е написано и обяснено доста сложно и със специфични термини, понякога трудни за разбиране. Ще направя опит да обобщя и да изложа как аз разбирам  процесът на храносмилане -  смилането и усвояването на храната и изхвърлянето на  крайните продукти от разграждането й. Дефиниция на храносмилането:
Анатомичен строеж на храносмилателната система при човека:
Стомашно-чревният тракт представлява система от тръбообразни органи и кухини, разположени в последователен ред по централната ос на човешкото тяло. Започва с устната кухина, в която са разположени езикът, зъбите и отводните канали на подчелюстните, подезичните, върху езика и околоушните слюнчеви жлези. Устната кухина преминава в хранопровод, който е свързан с горната част на стомаха. Стомахът представлява тръбовиден кух орган с неправилна форма. Долната му част преминава в стеснение /пилор/, свързващо се с дванадесетопръстника-началната част на тънките черва. В дванадесетопръстника се вливат отводните канали на панкреасната жлеза и на жлъчния мехур. След него следват празното тънко черво и хълбочното тънко черво.Последното е се свързва с възходящата част на дебелото черво посредством малко разширение, наречено сляпо черво, на което е прикрепен апендиксът.Между края на тънките черва и сляпото черво е разположена така наречената Баухинова клапа. След възходящата част на дебелото черво има още напречна, низходяща и сигмовидна част. Последната преминава в правото черво /ректум/ и завършва с ануса.
Етапи при храносмилането: 1. Когато започнем да се храним първото място, където започва първата механична и химични преработка  на поетата храна, е устата /устната кухина/. Там храната се сдъвква и раздробява от зъбите,  смесва се с първия храносмилателен сок - слюнката и  започва нейната обработка от веществата в слюнката. 2. От устата през гълтача и хранопровода, където раздробяването продължава, раздробената и ослюнчена храна попада в стомаха, който е нещо подобно на смесителна камера, в която се излива стомашният сок. Дразнителите, предизвикващи отделянето на стомашен сок, могат да са както самата храна, която дразни химично и механично рецепторите в устната кухина и стомаха, така и нейният вид и мирис, както дори и представата или мисълта за нея. Там киселините унищожават най-вредните микроорганизми в нея и продължават дораздробяването и химичните процеси по нейното смилане. Но там храната не се размесва безразборно, а се наслоява по реда на постъпването си и слоя, който е най-близо до стените на стомаха, се пропива най-напред със стомашния сок. Вътрешните слоеве на храната в стомаха запазват тази си реакция, която са придобили в устата под влияние на слюнката, и така слюнчените ензими продължават действието си в стомаха още около 30 - 60 минути. В стомаха храната се подлага наново на химична обработка, посредством изливащия се върху нея стомашен сок. 3. След като стомашните сокове смелят храната в стомаха до химус, последният преминава на отделни порции в дванадесетопръстника, където върху му се изливат нови два сока: панкреатичен и жлъчен. 4. След това хранителният химус попада в тънкото черво, където се извършва допълнително разграждане и смилане. Там хранителните вещества се разграждат и усвояват. Върху хранителният химус се излива отделеният от жлезите на тънкото черво чревен храносмилателен сок. 5. След тънкото черво разградената и смляна храна /химус/ попада в дебелото черво. В него се секретира само слуз. То има две основни функции — всмукване на водата и изхвърляне на отпадъците от храносмилателния процес. В него живеят два вида бактерии. Едните разграждат въглехидратите, а другите - белтъчините. Тези бактерии разтварят целулозата и с това дават възможност на организма да използува съдържанието на растителните клетки. Също така, микроорганизмите в дебелото черво предпазват организма от развъждането на различни видове плесени. 6. На края през ануса се отделят крайните продукти от разграждането на храната. Към храносмилателната система спада и черният дроб, който представлява жлеза с изключително важни обменни, синтезни и детоксикиращи функции. Стомашно-чревната моторика се управлява /активира или успокоява и забавя/ от двата дяла на вегетативната нервна система - симпатикус и парасимпатикус. В началото, когато подредих нещата по този начин, всичко ми се стори много просто и ясно. Но след като се зарових по дълбоко в теориите за храненето на д-р Хей и на д-р Шелтън, разбрах, че нещата са много по-сложни. Оказва се, че едни храни се раздробяват и разграждат в устата и тънкото черво, а други в стомаха и в тънкото и дебелото черват.Едни храни изискват кисела среда за тяхното смилане, други изискват алкална среда.И ако такива храни, изискващи например кисела среда, попаднат в алкална такава, тогава процесът на храносмилане се забавя, а в някои случаи и спира напълно. И тогава настъпват последсвия, които никак не ни харесват, но и не можем да си ги обясним. Но въпросите за правилната комбинация на приеманите храни при едно хранене ще се опитам да разчепкам в следващата статия.