Title: Храносмилане при човека
DATE: 2012-04-20 12:02:19
TAGS: Начин и култура на хранене
CONTENT: За пръв път проявих интерес към процеса "храносмилане" едва когато при мен се появиха сериозни здравни проблеми, за които "традиционната" медицина не можа да направи почти нищо - само лекарства и съвети за хирургически интервенции - и когато само промяната в начина ми на хранене и включването на сокове /соколечение /на мястото на лекарствата доведоха до изненадващо добри резултати /без каквито и да е лекарства/. По това време попаднах на книга на д-р Хей, в която за първи път срещнах една много интересна мисъл: "Колкото и разнообразни да са болестите, съществува една основна причина за тяхната поява - лошият химически баланс в организма, получен от производството и натрупването на киселинни отпадъци от храносмилането и обмяната на веществата в по-големи количества от тези, които организмът е в състояние да изчисти. Така в него се развива състояние, известно под различни наименования: автоинтоксикация, киселинна автотоксикоза, самоотравяне и какво ли още не. Медицинската наука не обръща внимание на тези натрупвания докато не се развие болеста, което е чиста патология." От начало не можах да възприема всичко това - винаги ми е втълпявано, че трябва да търся лекар след като се разболея. И изведнъж ми се казва, че може да не се разболея, ако се храня правилно и взема мерки предварително и че храносмилането играе основна и изключително важна роля в това. Тогава започнах да търся информация за него. И се запитах какво в действителност представлява храносмилателният процес.
Когато чета за храносмилането най-често всичко е написано и обяснено доста сложно и със специфични термини, понякога трудни за разбиране. Ще направя опит да обобщя и да изложа как аз разбирам процесът на храносмилане - смилането и усвояването на храната и изхвърлянето на крайните продукти от разграждането й.
Дефиниция на храносмилането:
- Храносмилането е процес на механична и химична преработка на храната до вид, в който тя може да бъде усвоена от организма. То е форма на разграждане на хранителните макромолекули на по-малки, лесно усвоими молекули, благодарение на различни храносмилателни сокове. Под влияние на тези сокове хранителните вещества се разграждат до своите основни, разтворими във вода, градивни елементи и след това се всмукват през стените на червата, разнасят се с кръвта и се усвояват от организма.В хода на храносмилането протичат подредени във времето сложни механични и химични процеси, в регулацията на които участват както централната и вегетативната нервна система, така и някои локални нервно-регулаторни механизми.
Анатомичен строеж на храносмилателната система при човека:
Стомашно-чревният тракт представлява система от тръбообразни органи и кухини, разположени в последователен ред по централната ос на човешкото тяло. Започва с устната кухина, в която са разположени езикът, зъбите и отводните канали на подчелюстните, подезичните, върху езика и околоушните слюнчеви жлези. Устната кухина преминава в хранопровод, който е свързан с горната част на стомаха. Стомахът представлява тръбовиден кух орган с неправилна форма. Долната му част преминава в стеснение /пилор/, свързващо се с дванадесетопръстника-началната част на тънките черва. В дванадесетопръстника се вливат отводните канали на панкреасната жлеза и на жлъчния мехур. След него следват празното тънко черво и хълбочното тънко черво.Последното е се свързва с възходящата част на дебелото черво посредством малко разширение, наречено сляпо черво, на което е прикрепен апендиксът.Между края на тънките черва и сляпото черво е разположена така наречената Баухинова клапа. След възходящата част на дебелото черво има още напречна, низходяща и сигмовидна част. Последната преминава в правото черво /ректум/ и завършва с ануса.
Етапи при храносмилането:
1. Когато започнем да се храним първото място, където започва първата механична и химични преработка на поетата храна, е устата /устната кухина/. Там храната се сдъвква и раздробява от зъбите, смесва се с първия храносмилателен сок - слюнката и започва нейната обработка от веществата в слюнката.
- Слюнката представлява водниста, лепкава течност с рН ~ 7. Основните ѝ функции са втечняване и разкашкване на храната, разтваряне на някои хранителни вещества, смазване и почистване на устната лигавица, и антибактериална защита. Слюнката съдържа вода, натриев хлорид, калциев карбонат калциеви фосфати и сулфати, слузесто-белтъкоподабно вещество и някои ензими. За едно денонощие се отделят от 600 до 1500 мл. слюнка.
2. От устата през гълтача и хранопровода, където раздробяването продължава, раздробената и ослюнчена храна попада в стомаха, който е нещо подобно на смесителна камера, в която се излива стомашният сок. Дразнителите, предизвикващи отделянето на стомашен сок, могат да са както самата храна, която дразни химично и механично рецепторите в устната кухина и стомаха, така и нейният вид и мирис, както дори и представата или мисълта за нея. Там киселините унищожават най-вредните микроорганизми в нея и продължават дораздробяването и химичните процеси по нейното смилане. Но там храната не се размесва безразборно, а се наслоява по реда на постъпването си и слоя, който е най-близо до стените на стомаха, се пропива най-напред със стомашния сок. Вътрешните слоеве на храната в стомаха запазват тази си реакция, която са придобили в устата под влияние на слюнката, и така слюнчените ензими продължават действието си в стомаха още около 30 - 60 минути. В стомаха храната се подлага наново на химична обработка, посредством изливащия се върху нея стомашен сок.
- Стомашният сок представлява безцветна течност с характерна миризма и силно кисела реакция: рН ~ 1,5. Стомашният сок съдържа солна киселина, натриев и калиев хлорид, магнезиев и калциев фосфат, пепсин, химозин, липаза, малки количества млечна киселина и други. Солната киселина създава оптималната реакция за действието на ензимите. Пепсинът се отделя в неактивна форма пептичните жлези и се превръща в активен ензим под въздействие на солната киселина. Под негово влияние белтъчините се разпадат до по-прости съединения. В стомаха белтъкът на млякото се съсирва, поради което той се задържа в стомаха и по-дълго време се подлагат на действието на ензимите. В стомаха се отделя слуз от слузните жлези, която покрива стомашната лигавица със слузна покривка, дебела над един милиметър,която я предпазва он действието на пепсина и солната киселина.
3. След като стомашните сокове смелят храната в стомаха до химус, последният преминава на отделни порции в дванадесетопръстника, където върху му се изливат нови два сока: панкреатичен и жлъчен.
- Панкреатичният сок се изработва от задстомашната жлеза само през време на храносмилане и чрез един канал се излива направо в дванадесетопръстника. След като отделянето започне, то може да от 6 до 14 часа. В зависимост от количеството и качеството на храната се променя и количеството и качеството на самия сок. Най-голямо количество панкреатичен сок се отделя при обработката на въглехидратна храна, по-малко на белтъчна храна и най-малко на мазнини. Той има рН ~ 8 и съдържа бикарбонати и неактивни ензими,
- Жлъчният сок е вторият храносмилателен сок, който се излива върху хранителния химус в дванадесетопръстника. Той се секретира от черния дроб и подпомага процеса на разграждане на мазнините в тънките черва. За едно денонощие се отделят около 800 — 1 000 см3 жлъчен сок. Жлъчният сок съдържа вода, жлъчни киселини, жлъчни пигменти,холестерин и слуз. Жлъчните киселини притежават бактерицидно действие, като не позволяват развитието на гнилостни микроорганизми в червата.
4. След това хранителният химус попада в тънкото черво, където се извършва допълнително разграждане и смилане. Там хранителните вещества се разграждат и усвояват. Върху хранителният химус се излива отделеният от жлезите на тънкото черво чревен храносмилателен сок.
- Чревният сок има светложълт цвят и алкална реакция: рН ~ 8. Съдържа слуз, епителни клетки, левкоцити, соли и белтъкоразграждащи и скорбялоразграждащи ензими. За едно денонощие се отделят около 2 л. чревен сок. Съдържа натриев хлорид и натриев карбонат / 3:1/ и ензими. Той се секретира под въздействие на механичните дразненията, които оказва преминаващата през тънкото черво храна. Чревната секреция също така може да се задейства и благодарение на различни вещества, съдържащи се в химуса, като стомашен сок, слаби разтвори от солна киселина, продукти от разпадането на белтъчините и въглехидратите, млечната захар и др.
5. След тънкото черво разградената и смляна храна /химус/ попада в дебелото черво. В него се секретира само слуз. То има две основни функции — всмукване на водата и изхвърляне на отпадъците от храносмилателния процес. В него живеят два вида бактерии. Едните разграждат въглехидратите, а другите - белтъчините. Тези бактерии разтварят целулозата и с това дават възможност на организма да използува съдържанието на растителните клетки. Също така, микроорганизмите в дебелото черво предпазват организма от развъждането на различни видове плесени.
6. На края през ануса се отделят крайните продукти от разграждането на храната.
Към храносмилателната система спада и черният дроб, който представлява жлеза с изключително важни обменни, синтезни и детоксикиращи функции.
Стомашно-чревната моторика се управлява /активира или успокоява и забавя/ от двата дяла на вегетативната нервна система - симпатикус и парасимпатикус.
В началото, когато подредих нещата по този начин, всичко ми се стори много просто и ясно. Но след като се зарових по дълбоко в теориите за храненето на д-р Хей и на д-р Шелтън, разбрах, че нещата са много по-сложни. Оказва се, че едни храни се раздробяват и разграждат в устата и тънкото черво, а други в стомаха и в тънкото и дебелото черват.Едни храни изискват кисела среда за тяхното смилане, други изискват алкална среда.И ако такива храни, изискващи например кисела среда, попаднат в алкална такава, тогава процесът на храносмилане се забавя, а в някои случаи и спира напълно. И тогава настъпват последсвия, които никак не ни харесват, но и не можем да си ги обясним. Но въпросите за правилната комбинация на приеманите храни при едно хранене ще се опитам да разчепкам в следващата статия.